Финансовата криза ще увеличи непрозрачните инвестиции у нас

loading...

Български икономически анализатори прогнозират, че заради финансовата криза в САЩ има вероятност в страната да намалее делът на вложенията от прозрачни инвеститори за сметка на непрозрачните. Сред рисковете пред националната икономика е и намаляването на нейния растеж до 5,5 на сто за 2009 г.

Анализатори от Industry Watch, Центъра за икономическо развитие (ЦИР) и от Института за пазарна икономика (ИПИ) прогнозират също и „несъществен ръст“ на лихвите по ипотечните кредити през следващите шест месеца с около 1 процентен пункт и като цяло преосмисляне на кредитната политика в България и намаляване на ипотечните кредити.

Според български икономически анализатори, запитани от БТА, финансовата криза от последните дни в САЩ ще се отрази индиректно върху икономиката на страната, защото финансовият ресурс, който ползват българските фирми, идва главно от банковия сектор в страната, формиран главно от европейски банки. А те към момента не са много засегнати от кризата. Това обаче, което без съмнение ще се случи, според съпредседателя на Центъра за икономическо развитие Александър Божков, е известно затягане на условията за даване на кредити, намаляване на ръста им, преосмисляне на кредитната политика в България и намаляване на обема на ипотечните кредити.

Според Industry Watch през следващите шест месеца се очаква с не повече от един процентен пункт да се повишат лихвите по ипотечните кредити.

Анализатори от Центъра за икономическо развитие прогнозират навлизане на непрозрачни инвестиции в България. В момента според Божков има две групи инвеститори. В едната са условно наречените западни, които черпят инвестиционен ресурс от капиталовия пазар в Европа или САЩ. Тези инвеститори ще имат голямо ограничение на ресурса и инвестициите ще намалеят като обем. Другата група са инвеститорите, които ползват ресурс извън капиталовия пазар, който не е прозрачен, каза Божков.

Оттеглянето на прозрачните инвеститори в България заради финансовата криза естествено ще отвори място за непрозрачните, смята Божков. Затова той препоръчва институциите да засилят контрола върху произхода на парите, които идват в България.

Експертът в Industry Watch Красен Йотов отбеляза, че влиянието на световната криза в България е започнало да се усеща още от август 2007 г. Дали една или друга инвестиционна банка в САЩ ще фалира сега има по-слабо отношение към българския банков сектор дотолкова, доколкото те не са инвестирали пряко в такива високорискови активи, смята анализаторът. Според него основното влияние ще дойде главно по линия цената на кредита, защото напоследък българските банките финансират кредитите към домакинствата и фирмите основно чрез кредити, които вземат на междубанковите пазари и в частност в еврозоната, където цената на кредита значително нараства и заради неблагоприятните новини за финансови проблеми на конкретни институции.

В тази връзка според Красен Йотов се очаква лихвите по кредитите да се увеличат до края на годината. По думите му обаче дори и да им покачване на лихвите, то няма да е толкова значително. Сред причините за тази прогноза Красен Йотов посочи факта, че българските банки основно се финансират от банки-майки в чужбина, които предоставят финансиране на по-ниски цени заради интереса им кредитната експанзия в страната да продължи.

Анализаторът отчете, че напоследък лихвите по ипотечните кредити растат не само от самите лихви, а по-скоро има ръст на годишния процент на разходите на банките за обслужване - такси и комисиони. За това говорят и данни на официалната статистиката, според които покачването на лихвите е незначително, а като цяло годишният процент на разходите нараства, каза Красен Йотов. Не се очаква финансовата криза да има голямо въздействие и върху ръста на кредитите, процес който и без това започна да се забавя, допълни той.

Според Красен Йотов ефектът от кризата няма да има сериозно отражение върху притока на инвестиции в България. Дори и да има спад на чужди инвестиции в имотите, той няма да е значителен, защото предстои да се осъществяват големи проекти в различните сегменти на сектора недвижими имоти - индустриални паркове, офиси и търговски центрове. Не се очаква да има голям спад на инвестициите и във финансовия сектор, допълни Красен Йотов .

Дори и да има забавяне на ръста на икономиката заради финансовата криза в САЩ, нейният ръст ще остане над 6 на сто, прогнозира анализаторът. Очакванията през третото тримесечие са за икономически растеж от над 7 на сто, а през четвъртото тримесечие растежът до голяма степен ще е зависим от разпределянето на бюджетния излишък, смята анализаторът. Като причина той посочи факта, че харченето на голяма сума от този излишък ще стимулира ръста на БВП, което по всяка вероятност ще стане еднократно.

Съпредседателят на Центъра за икономическо развитие Александър Божков отбеляза, че българската икономика общо взето не разчита на ресурс от капиталовите пазари. Фактът, че наскоро отчетният ръст на икономиката от 7,1 на сто показва, че българската икономика обективно не черпи ресурса си от американските капиталови пазари, дори и от световните, а все още се движи по други правила, каза Божков. „Самата българска фондова борса все още е едно малко красиво цвете, което не оказва сериозно влияние върху цялостната българска икономика“, допълни съпредседателят на ЦИР.

Според главния икономист на Института за пазарна икономика Димитър Чобанов кумулативният ефект от финансовата криза в САЩ може да доведе до намаляване на темповете на растеж на националната икономика до 5,5 на сто за 2009 г. Намаляването на възможностите за стопански растеж на националната икономика е заради вероятността от намаляване на търсенето на български стоки поради забавената икономическа активност в еврозоната. От друга страна, според експерта, направените инвестиции в българската икономика през последните години под влияние на големите капиталови потоци са повишили растежа. Част от тези инвестиции според Чобанов ще се окажат неуспешни, защото бързото нарастване на паричното предлагане, на отпусканите кредити, е довело до по-високо търсене, но в момента по световните пазари се вижда, че това търсене е по-скоро продукт от паричната експанзия, отколкото от реалното нарастване на възможностите за покупки на стоки и услуги. Това според Чобанов ще се прояви по аналогичен начин и в България и резултатът ще рефлектира върху растежа на икономиката. Затова според Чобанов през следващите години растежът ще се понижи и ще достигне по-умерени стойности от досегашните.